Софийското село Брезе е популярно поне за хората, населяващи територията на област Своге. Всъщност има поне още едно населено място с такова име, но конкретно това е разположено в изцяло планински район. Историята му започва някъде по времето, когато страната се озовава под опеката на османските завоеватели. Тогава преселници от друго едно столично село – Бояна – основават въпросното място. Белинов кръст е местността, където възниква първото селище. Силно преувеличено е да се нарича село място, на което има едва няколко на брой къщи. Именно така обаче изглежда първият образ на селото, нямащ нищо общо с днешното. Старите къщни зидове все още личат ясно и са белег от османската епоха, а в голямо каменно образувание има издълбан кръст. На това място възниква първото селище и кръстът има свещено значение за хората. Те и сега го почитат като един от символите и наричат мястото „свещено“. Но всъщност това място не изпитва на гърба си жестокостта на османците.
Географският характер на Брезе е от такова естество, че се намира във вътрешността на планината. Добрата защита от природата прави така, че османците да присъстват там символично и без изгледи и възможности да оказват тормоз над населението. Разрастването на мястото спомага и за процъфтяването на два основни занаята в лицето на отглеждането на домашни животни и земеделието. Благодарение на тези два стопански отрасъла, местните са в състояние да осигуряват прехрана за себе си и своите семейства. Между годините на единадесетото и тринадесетото столетие е съществувал манастир, който за съжаление не устоява на османските набези и е напълно опожарен. Останките му са запазени в селото и са обозначени като плоча с паметен характер. Фолклорните разкази и предания, които няма как да се считат за сто процента достоверни, разказват за наличието на хайдушка дружина. Тя се подвизава в района на селото, а като съществени аргументи в подкрепа на тезата са намерените на различни места малки съкровища. Допълнително има и предания за други такива, но чието съществуване не е потвърдено. В епохата на турското робство постоянно възникват разкази за героични подвизи, често пъти с цел да се повдигне духа на обезвереното население.
Брезе не променя съществено начина си на живот и облика в годините след настъпилото Освобождение. Все така основен поминък за местните остава отглеждането на домашни животни. Към днешна дата населението на селото наброява не повече от 300 души, които живеят тук постоянно. Както не е трудно да се предположи, те са предимно на сериозна възраст. Все пак има и известен брой деца, за които селото не е в състояние да осигури училище. Те пътуват до близкото село Искрец и учат в тамошното учебно заведение. Близостта със Своге се отразява на населеното място по благоприятен начин в още една насока – немалкото вили. Това предполага постоянен приток на почиващи през лятото хора, като не само свогенчани, но и хора от столицата имат собствени вили в селото. През останалите сезони обаче тези хора рядко се застояват тук, защото са заети с работа и най-вече поради неблагоприятните климатични условия и произлизащите от това грижи с поддръжка на вилите.
